За мен този свят беше зала игрална
и в нея животът ми беше комар,
във който играех играта фатална –
любов срещу злоба, съдба срещу зар.
И губих любови, приятелства, сметки.
Загубвах и в святост, загубвах и в грях
и този живот бе за мене рулетка
и цялата себе си аз проиграх.
Кръгът се въртеше неимоверно,
тракаше зарът във луд кръговрат.
Летяха числата – червено и черно –
почти като дни, почти като свят.
И губих любови, приятелства, сметки.
Загубвах и в святост, загубвах и в грях
и този живот бе за мене рулетка
и цялата себе си аз проиграх.
Кръгът се въртеше неимоверно,
тракаше зарът във луд кръговрат.
Летяха числата – червено и черно –
почти като дни, почти като свят.
Накрай се подсмихнахте: „Ха! Губиш играта!“ –
Не бързайте толкоз, партньори добри!
Злорадството скрито от тука нататък
са мойте спечелени луди игри.