Ако имах брадва, тя щеше да бъде за теб,
Защото навикът ти да ме обезглавяваш доста ме възбужда.
Ако ти дадях брадва, тя щеше да бъде за теб.
Някак си ми допада чувството да ме намушкаш в гърба.
Всеки път щом видя, че ме гледаш в очите,
Извръщам поглед назад, иначе част от мен ще умре.
Ако имах брадва, тя щеше да бъде за теб.
Никакво количество болка не би ме спряло да се връщам при теб!
Ако имах пистолет, той щеше да бъде за теб.
Би могъл да ме застреляш в главата,
Да отвориш дупка в гърба ми.
Ако ти дадях пистолет, не бих си го искала обратно.
Можеш да се прицелиш между очите ми
И аз все още бих била твоя.
Всеки път щом те видя вопъл се надига в мен,
Но сдържам сълзите си и само аз си знам защо.
Ако имах пистолет, той щеше да бъде за теб.
Никакво количество болка не би ме спряло да се връщам при теб!
Ако имах армия, ти щеше да я управляваш!
Хората ме мислят за луда, но болката си струва да се изпита.
Ако ти дадях армия, ти щеше да я командваш.
Блъсни ме на земята, счупи и двете ми ръце!
Всеки път щом ме нараниш, аз те желая дори повече!
Никога не ще спечеля битката и никога не ще спечеля войната.
Ако имах армия, тя щеше да е твоя!
Никакво количество болка не би ме спряло да се връщам при теб!
Всеки път щом видя, че ме гледаш в очите,
Извръщам поглед назад, иначе част от мен ще умре.
Ако имах брадва, тя щеше да бъде за теб.
Никакво количество болка не би ме спряло да се връщам при теб!
Свързана съм с теб!
Свързана съм с теб!
Свързана съм с теб!
Аз съм свързана с теб!