Има празнота в душата на Страната на щастието.
Стоим високо в нашите замъци, направени от пясък.
Има църква, в която ходим, за да сковем болката.
Съсипахме всичко и знам, че се чувстваш по същия начин.
И всичко продължава и не разбирам нищо.
Как станахме група от един член?
О, Господи, мисля, че всичко прецакахме!
Добре дошла в щастието, щастието, щастието
Страната на щастието...
Има белег в сърцето на Страната на щастието.
В сенките, където обикновено стояхме.
Ние спим и мечтаем, но мечтите ни не значат нищо.
Бихме могли да избягаме , но сме кукли на конци.
И всичко продължава и не разбирам нищо.
Добре дошла в щастието, щастието, щастието
Страната на щастието...
Сега всички искаме да сме щастливи.
Въпреки всичко, нали?