Седях в студената килия, когато камбаната заби
Поглеждайки назад в живота ми, осъзнах, че нямам много време
Защото в 5 часа ще ме отведат до Бесилото
Времето ми изтича, като в пясъчен часовник
Когато свещеникът дойде за последното причастие
Погледах през решетките за последен път
Към един свят, в който всичко се обърка за мен
Може ли да има все пак грешка
Трудно е да спра обземащият ме ужас
Това наистина ли е края, не е ли просто кошмар?
Моля, някой да ми каже, че сънувам
Не е никак лесно да спра да крещя
Думите ми убягват, когато се опитвам да говоря
Сълзите ми текат, защо ли плача?
В края на краищата не ме ли е страх да умра?
Не вярвам ли, че няма край?
Докато пазачите ме водят в двора
Някой извика от килия "Бог да бъде с теб"
Ако има Бог, защо ме оставя да си отида?
Вървя и целия ми живот минава пред мен
И макар, че краят е близо, не съжалявам
Стискам душата си в зъби, защото иска да отлети
Помнете думите ми, душата ми ще живее
Моля, не се тревожете, че съм си отишъл
Аз преминах отвъд, за да видя истината
Когато усетите, че времето ви е изтекло
Може би тогава ще започнете да разбирате
Че животът долу е само странна илюзия
Да, да, да,
Да се свети Твоето име
Да, да, да,
Да се свети Твоето име