Аз чакам в студената си килия, когато камбаната заби,
Рефлектирайки върху миналото ми, не ми остава много,
Защото в 5 часа ще ме отведат на бесилото.
Пясъчният часовник за мен изтича.
Когато свещеникът дойде да ми даде последно причастие
Погледнах през решетките за последно
Към живота, който протече много погрешно за мен.
Възможно ли е да е станала някаква грешка,
Трудно ми е да спра превземащия ме ужас,
Дали това е края или е някакъв откачен сън?
Нека някой ми каже, че сънувам.
Не мога да спра да крещя,
Но думите ми убягват, когато опитвам да говоря.
Сълзите текат, но защо ли плача?
Във всеки случай не ме е страх от смъртта.
Нали не вярвах, че изобщо има край?
Когато пазачът ме изведе в двора,
Някой извика от килията: “Бог да е с теб”.
Ако има Бог, защо ме оставя да умра?
Докато вървя живота ми минава пред очите
И въпреки, че края е близо, аз не съжалявам.
Сдържам душата си, защото иска да полети.
Запомни думите ми, душата ми ще живее.
Не се притеснявай, че аз си отивам
Аз преминах границите, за да открия истината.
Когато знаеш, че времето ти настъпва,
Може би започваш да разбираш,
Че живота на земята е просто илюзия.
Йе, йе, йе
Да се свети името ти
Йе, йе, йе
Да се свети името ти