Хайде де!
Дори да не те виждам, да не чувам гласа ти,
и дори да е болезнено да ти кажа това, трябва да се разделим.
В някой от дните ти и ти ще ме забравиш.
Хайде де, не говори напрано,
остави, за Бога.
Дори и да изгоря в моя ад,
никога няма да те оставя.
Дадох, дадох си живота,
душата, която взе, бях аз, бях аз.
Забрави ли, аз държах ръката ти,
кажи ми, сърцето, което остави, как да живее,
разкажи ми, как да издържи?
В някой от дните ти и ти ще ме забравиш.
Хайде де!
Поема:
Докато ме обичаше, много ли се измори,
докато ти липсвах, винаги ли се успокояваше?
Мен ме намери за да се откажеш от мен ли,
наясно ли си какво казваш?
Един ден и аз може би ще забравя,
хайде де.
Може би ще свикна с това да те няма,
хайде де.
Сякаш това не стига,
може би ще намеря друга на твоето място,
Какво е това?