На върха на езикът ми остана името ти,
Но след това винаги идвам на себе си.
Погледнахте в очите и в тях се настаних…
Похитих очите ти, ръцете ти оставих
Без значение е колко стихове и песни за теб написах
Не можах да кажа „Не си отивай!“
Не можах да го направя, като мъж да забравя
Не можах да кажа „Свърши!“
Ако кажеш „Ела!“- ще дойда, ако кажеш „Върви си!“ – ще си отида…
И да не ме обичаш, ще те обичам…Не ми пука за гордостта!
Който каквото ще да казва, не ще задържа думите,
Пред теб на колене ще падна… Не ми пука за гордостта!