Ако ме попиташ какво правя в този живот, приятелю мой,
единственото, което мога да ти кажа, е, че самата аз не зная;
живеем в прекалено сурови времена –
живеем като животни в града…
И все пак знай, че всяка нощ, преди да заспя,
с всичко, което съм наследила от баба си, отправям молитва към Бог –
може да ти се стори съвсем обичайно,
но на мен ми вдъхва спокойствие.
И понеже съм сигурна, че съществува
една друга действителност отвъд всяко мое разбиране –
може да я наречеш магия дори, ако пожелаеш,
но за мен сега това е самата Вселена.
Стискам юмруци и се смея напук,
понеже животът е един-единствен и този тук,
и ако се окаже случайно, че някога ме посрещне още един,
още отсега съм си обещала, че няма да го изживея в града!
Затова от всеки свой ден отсявам само доброто –
защо, за бога, му е на човек
да се събуди с мисълта, че днес нищо няма да върви?
Прекалено е дръзко да се предвиди истината дори…
Ако ме попиташ какво правя в този живот, приятелю мой,
единственото, което мога да ти кажа, е, че и самата аз не зная.
Живеем в прекалено сурови времена,
пръснати из тия нищожни градове…
Но съм уверена, че съществува
една друга действителност отвъд всяко мое разбиране –
може да я наречеш утопия, ако пожелаеш,
но за мен сега това е просто самата Вселена.
Стискам юмруци и се смея напук,
понеже животът е един-единствен и този тук,
и ако се окаже случайно, че някога ме посрещне още един,
още отсега съм си обещала, че няма да го изживея в града!
От всеки свой ден отсявам само доброто –
защо, за бога, му е на човек
да се събуди с мисълта, че днес нищо няма да върви?
Прекалено е дръзко да се предвиди истината дори…
Да се предвиди истината дори… (×3)