Играя тетрис с чувстата ми
Опитвайки се да ги потисна
Хлътнали сенки, а душата ми се разлива, извън времето съм
Затваряйки всяка врата
Искам да бъда сама
Чрез самотата оцелявам
Изтощена от това да искам още
Седейки на пода
Чудейки се къде отиват всички мои чувства
Нервите болят
Старомодно е да порастваш
Тревожността е изцеждаща
Старомодно е да се пробудиш
Не го разбирам, нося океан от емоции в себе си
Нащрек съм
Защото никога не съм разбирала как толкова много би могло да се побере в малката ми същност
Злочеста душа
Привикнала съм с примирието
Да потъвам по-дълбоко в течението му
Демоните ми знаят точно къде страховете ми
Крият всичките ми сълзи
Разкъсана съм от нервна болка
Старомодно е да порастваш
Тревожността е изцеждаща
Старомодно е да се пробудиш
И ако някога отделя секунда, за да оставя притесненията си зад гърба ми
Може би бих могла да прекося водите на времето
Да напусна съзнанието си
Старомодно е да порастваш
Старомодно е да се пробудиш
Ако светът ти се разпада
И порастването остарява
Знай, че си достоен за спасение
А това да се изправиш, е всичко, което имаш