Играя тетрис с моите чувства
Опитвам се да ги задържа всичките вътре
Празни сенки и душата ми прелива, времето ми свършва
Затварям всяка врата
Искам да бъда сама
Самотата е начин, по който оцелявам
Писнало ми е да искам повече
Седнала на пода
Чудя се къде отиват всичките ми чувства
Нервната ми система боли
Порастването е остаряване
Безпокойството се оттича
Изправянето е съзряване
Не разбирам, има океан от емоции, които нося отвътре
Предпазлива съм,
Защото никога не съм разбирала как толкова много може да се побере в малката мен
Злочеста душа
И съм свикнала да я пускам
Потъвам по-надълбоко в течението
Демоните ми знаят къде точно страховете ми
Крият всичките ми сълзи
Разкъсана съм от болезнената нервна система
Порастването е остаряване
Безпокойството се оттича
Изправянето е съзряване
И ако някога уловя тази секунда, за да оставя тревогите си зад себе си
Навярно бих могла да нагазя водите на времето
Да се махна от съзнанието си
Порастването е остаряване
Изправянето е съзряване
Ако светът ти се разпада
И порастването е остаряване
Знай, че си струва да бъдеш спасен
И да се изправиш е всичко, което имаш