Ти яви се внезапно, като лъч от луна
Да знаеш как безумно си ми нужна
само ти една
Виж порой в дъждовете. Нощ без сън, без луна
Но като пролет озари сърцето ми в студа
Само ти една
Дай ми, дай ми
Пламъци, огън, вой във мъгли посрещам.
Дай ми, дай ми
Да изгорим във несвяст от страстта ни грешна
Чувствам твойте ресници. В мене зов, тишина
Тя ражда сенки,звуци, ято птици
Само ти една
Омагьосан ще пия твоят дъх във нощта
Зова спаси ме, моля мила,от таз стихия
Само ти една
Дай ми, дай ми
Пламъци огън, вой във мъгли посрещам
Дай ми, дай ми
Да изгорим във несвяст от страстта ни грешна