Говори ми, говори, не мога да ти се наслушам
Заради теб станах толкова послушна
а кобилка бях, бяла, опърничева
Казвай ми, че в твоите очи съм най-красивата
На моя път застана, омая ме, с криле ме дари
С поглед ми показа накъде да полетя
Ти жаждата ми утоли, поднесе ми вода в дланите си
Шепнеше ми, че няма да ме нараниш, а сам после забрави
Говори ми, не спирай, дори да се разкъсвам отвътре
Но не истината ,не, тя не ми харесва
Невъзможно ми е да те прегърна – ръцете ми криле завързани
Една река ни носи, плаваме, но в различни лодки
Появи се пред мен, омая ме, с криле ме дари
С поглед ми показа накъде да полетя
Ти жаждата ми утоли, поднесе ми вода в дланите си
Казваше, че няма да ме нараниш, а после забрави
Проиграхме картите си, съдбите ни са различни
Не напразно „тихите води са най-дълбоки“
Вече отвсякъде чувам - Безсрамнице!
Няма да успееш да ми го отнемеш!
Даде ми знак, повика ме, с криле ми даде
С поглед ми посока показа ми
Вода ми даде, с шепи напои ме
Заклеваше се, че няма да ме нараниш, а сам после забрави
Тръгвай си, тръгвай – а ръцете сами се протягат
„Далеч от очите – далеч от сърцето“ – казвам си – но болката в сърцето си остава
Говори ми, говори, но този път за „Сбогом!“
Просто ти не изпълни обещанието си!
На моя път застана, омая ме, с криле ме дари
С поглед ми показа накъде да полетя
Ти жаждата ми утоли, поднесе ми вода в дланите си
Шепнеше ми, че няма да ме нараниш, а сам после забрави