Понякога мечтая да сбъркаш телефона,
да позвъниш, да позвъниш,
да чуя твоя шепот във хладната слушалка
и да заспя със вярата, че те има.
Сега е нощ, сега е още зима.
Заспивам тихо с вяра, че те има.
Понякога мечтая, мечтая да почукаш
на моята врата, на моята врата,
задъхана да спра и през прозореца
да те позная, че си ти, да те позная,
макар и никога при мене да не дойдеш,
макар и никога да не отворя.
Сега е нощ, сега е още зима.
Заспивам тихо с вяра, че те има.
Понякога мечтая да сбъркаш телефона,
да позвъниш, да позвъниш,
да чуя твоя шепот във хладната слушалка
и да заспя със вярата, че те има,
че те има. (×7)