Город под запретом [Gorod pod zapretom] [Bulgarian translation]

Вземи света, в който вече не живея.

Вземи и не връщай, ще разбера всичко.

Бягай като призрак на изгубена любов,

Бягай като сянка на неизпълнена мечта.

Припев:

Като нощ в пустиня

Със синя звезда рисувам след на небето.

Под есенното небе забраненият град.

Вече не си до мен.

Вече не си до мен.

Виж, отново нашите улици са празни,

Виж, миналото се губи далеч.

Съхрани чувствата, които заедно търсихме.

Изтрий и бягай натам, където няма любов.

Припев:

Като нощ в пустиня

Със синя звезда рисувам след на небето.

Под есенното небе забраненият град.

Вече не си до мен.

Като нощ в пустиня

Със синя звезда рисувам след на небето.

Под есенното небе забраненият град.

Вече не си до мен.

Вече не си до мен.

Вече не си до мен.

В този забранен град

Вече няма отговор.

Земята се покри с дебел слой лед,

И старата къща е затворена.

В този град, край, уморих се,

Остана ми малко кислород,

Дръж я в ръцете си,

Дръж я в ръцете си.

Понякога живота е толкова странен,

Изчезват тези, които ги обичаш.

Бягат някъде, не разбирайки къде.

Но вече всичко изгубиха,

Те вече всичко изгубиха.

Плачи, плачи, няма я.

Припев:

Като нощ в пустиня

Със синя звезда рисувам след на небето.

Под есенното небе забраненият град.

Вече не си до мен.

Като нощ в пустиня

Със синя звезда рисувам след на небето.

Под есенното небе забраненият град.

Вече не си до мен.

Вече не си до мен.

Вече не си до мен.