Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта, другаде – скоба.
(×2):
Нищо, казвам си. От днес – наясно
с думите, с хората, със всичко.
На рискове и случайности – баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си аз.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.
(×2):
Нищо, казвам си. От днес – наясно
с думите, с хората, със всичко.
На рискове и случайности – баста!
И гордостта си обличам.
И гордостта си обличам.