Последна чаша пия аз за сбогом,
последна е и толкова горчи,
не ми наливай, повече не мога,
не настоявай, моля те, мълчи.
В живота много чаши съм изпила,
наливаха ми влюбени ръце,
от любовта аз черпех свойта сила,
докрай отдавах моето сърце.
Изхвърлях всяка празна чаша
и исках на парчета
на прах да стане в моите нозе.
Не търся упреците ваши
и мъдрите съвети;
живот назаем никога не взех.
Но някога на всичко идва края,
отново ще се върна у дома,
умората ще ме надвие, зная.
И с теб да бъда, пак ще съм сама.
Ще си налея тази чаша хладна,
„наздраве“ ще си кажа ей така
на себе си, но ще остана жадна
за мъничко човешка топлина.
(×2):
Ще хвърля всяка празна чаша
и нека на парчета
на прах да стане в моите нозе.
Не търся упреците ваши
и мъдрите съвети;
любов назаем никога не взех.
Последна чаша пия на раздяла,
остана ми накрая да горчи
след всичкото, което съм раздала,
една сълза във моите очи.