Горяха клади от листа
в горчив сезон за любовта.
Така изгаря есента
краткото лято в нас.
Един до друг със теб вървим.
За нас е ясно що мълчим.
В очите пари светъл дим.
Но забравѝ за миг сега
вкуса на мъртвата дъга.
В ръцете трепет идва,
а в очите дим горчи.
Какво събужда днес във нас
един откраднат кратък час,
във който истински сме живи ти и аз?
Странно как
ни обзема пак
този друг живот в друго пространство, в друг сезон.
Кратък откраднат час,
но сега за нас
той разтваря незнайни врати,
тръгваме аз и ти.
В този свят, сътворен от нас,
няма време тук,
друга съм аз и ти си друг,
за да останем с теб в този нов живот,
в който спомен създава мечти,
в който сме аз и ти.
Горяха клади от листа
в горчив сезон за любовта.
Така изгаря есента
краткото лято в нас.
Един до друг със теб вървим.
За нас е ясно що мълчим.
В очите пари светъл дим.
Странно как
ни обзема пак
този друг живот в друго пространство, в друг сезон.
Кратък откраднат час,
но сега за нас
той разтваря незнайни врати,
тръгваме аз и ти.