В ума ми денят е хубав, безопасно е да се покажа навън,
да поема малко въздух, да се отпусна.
Твърде бързо направих заключение –
ти тежиш в ума ми, можеш ли да се махнеш по дяволите!?
Имам нужда от почивка, дразниш ме.
Толкова си, толкова си, ти...
Скъпи, скъпи, мили,
Умът ми бе празен.
Опитвам се да не изгубя остатъка от себе си.
Тревожа се, че пропилях най-доброто от себе си с теб, скъпи,
но на теб не ти пука.
Казах, не се опитвам да досаждам, но е спешно.
Опитвам се да проумея промяната,
в ума ми е война.
Трябва да се отърва от товара, не мога да задържа това, което ме дърпа надолу.
Предпочете да гледаш, докато светът ми се руши и пада върху мен.
И всичко това, докато очаквам своята бронирана съдба с усмивка.
Все още искам да опитам, все още вярвам в
хубави дни, хубави дни, винаги,
винаги в себе си (винаги в ума си, винаги в ума си, ума) –
хубави дни живеят в ума ми.
Кажи ми, че не съм своите страхове и ограничения.
Ще изчезна, ако ми позволиш.
Чувствам се като, да (сам),
чувствам се като Джерико,
чувствам се като Джоб, когато загуби ума си.
Трябва да държа своето, да нося кръста си сама, аз
сключих сделка, какъв начин да развалиш настроението.
Знам, че това ти харесва, задобрявам, скъпи, мили,
понасям много от празния си ум.
Опитвам се да не изгубя остатъка от себе си.
Тревожа се, че пропилях най-доброто от себе си с теб, скъпи,
но на теб не ти пука.
Казах, не се опитвам да досаждам, но е спешно (спешно е).
Опитвам се да проумея промяната,
в ума ми е война (ума ми).
Трябва да се отърва от товара, не мога да задържа това, което ме дърпа надолу.
Предпочете да гледаш, докато светът ми се руши и пада върху мен.
И всичко това, докато очаквам своята бронирана съдба с усмивка.
Все още искам да опитам, все още вярвам в
хубави дни, хубави дни, винаги (хубави дни в ума ми, хубави дни в ума ми),
слънчево е в мен (винаги в ума си, винаги в ума си, ума) –
хубави дни живеят в ума ми.
Трябва да се справя,
опитвам се да освободя ума си преди да свърши светът.
Не ми липсват бивши, не ми липсват съобщенията,
избирам да не отговарям.
Не съжалявам, просто се преструвам сякаш нищо не се е случило.
Половината лежим сред развалини, а младостта ни е в настоящето,
половината преследваме извора на младостта, а тя е в настоящето сега.
Винаги в ума си, винаги в ума си, ума,
ти ме караше да се чувстваш сякаш аз...
Винаги в ума си, винаги в ума си, ума.