Колко пропуснати възможности да се обичаме.
Залез в еленовите рога на гората – не за нас.
Двама в люлката на листопада – не аз и ти.
Нощна балсамна тишина – не за нашите думи.
Колко безценни дарове разменихме на безценица:
насаме – за сборища,
целувки – за ухапваници,
нежност – за шум и суета.
Колко пропуснати възможности да се обичаме.
Мога ли да върна поне една проляна луна?
Още поне една дива ягода в сенките на Пирин?
Още поне едно отброяване на кукувичия гонг?
Девет царства разменям за едно щурче под прага,
чужбините – за насаме,
победите – за оня поглед,
славата – за една любовна нощ.
Колко пропуснати възможности да се обичаме.