Завръщам се тук след години
и боса вървя по брега.
Реката, потънала в синьо,
събужда позната тъга.
Събужда предишните чувства,
довчера горели във мен,
крайбрежните улички пусти,
целувките в мрака зелен.
Минава, големият кораб минава, (×2)
окъпан в безброй светлини,
навярно без шум оттогава
пътува през нашите дни.
Минава, големият кораб минава (×2)
през моя тогавашен свят,
вълшебство в сърцето ми прави,
годините връща назад.
Събужда предишните чувства,
довчера горели във мен,
крайбрежните улички пусти,
целувките в мрака зелен.
А аз край реката оставам,
край толкова скъпи места.
Големият кораб минава,
минава край нас младостта.
Минава, големият кораб минава, (×2)
окъпан в безброй светлини,
навярно без шум оттогава
пътува през нашите дни.
(×2):
Минава, големият кораб минава (×2)
през моя тогавашен свят,
вълшебство в сърцето ми прави,
годините връща назад.
Минава…