И весела вишна, и гола топола,
и птица, която високо лети,
вий бяхте и тъжните мои въздишки,
вий бяхте и светлите мои мечти.
Държа във ръката си мъничко зрънце
и ручейче пее във моята гръд.
Идете на залеза в тъмната памет,
елате на изгрева в светлия път.
Години, години, години, години,
о, дълги години на дълга борба,
тъй много донесли, тъй много отнесли
от моята малка човешка съдба!
И бели, и черни, но всичките – мои,
вас никой не може ви с нищо смени.
Люлейте голямото старо махало,
въртете години, сезони и дни.
Зелената пролет със мен се прощава,
но златна пристига при мен есента,
години, години, години, години,
глухарчета бели и бели ята.
Години, години, години, години,
о, дълги години на дълга борба,
тъй много донесли, тъй много отнесли
от моята малка човешка съдба!
Години, години, години, години,
дълги години на дълга борба,
тъй много донесли, тъй много отнесли
от моята малка човешка съдба!