Glemselens Elv [Bulgarian translation]

С умиращите Слънце и Луна

започва пътуване към морето от сенки.

Мечката ще гледа погребалната клада.

Тялото е поставено в каменната гробница.

Зад воал се чува плачът на земята;

лятната светлина изчезва,

дъбовият дух е поставен в лодка,

зимата и есента отново побеждават.

Аз ще се върна.

Аз ще се завърна.

Когато зимните духове са слаби.

Ще се върна у дома.

Под земята, скритият свят,

зад облаците, към запада,

угасва кладата,

където зимата и есента пируват.

Студено и мрачно е в дълбините,

само сенките върлуват,

създанието на мрака е там,

най-тъмните ужаси.

Аз ще се върна.

Аз ще се завърна.

Когато зимните духове са слаби.

Ще се върна у дома.

Мъртвите почиват в бели одежди,

зад тежки, каменни врати,

но ако се заслушаш в армията на смъртта

понякога ще чуеш песен.

Мъртвите почиват в бели одежди,

зад тежки, каменни врати,

но ако се заслушаш в армията на смъртта

понякога ще чуеш песен.

Аз ще се върна.

Аз ще се завърна.

Когато зимните духове са слаби.

Ще се върна у дома.