Дванадесет и половина,
а аз гледам късното шоу в апартамента си съвсем сама.
Как мразя да прекарвам вечерите си сама!
Есенни ветрове
духат под прозореца ми, докато се оглеждам из стаята
и така се отчайвам от мрака.
Жив човек няма тук -
никой няма да чуе молитвата ми.
Дай ми, дай ми, дай ми мъж след полунощ!
Никой ли няма да ми помогне да изпъдя сенките?
Дай ми, дай ми, дай ми мъж след полунощ,
заведи ме от тъмнината до зората.
Филмовите звезди
откриват края на дъгата и получават богатство.
Толкова е различно от света, в който живея.
Омръзна ми от телевизията,
отварям прозореца и се втренчвам в нощта,
но няма кого да видя, няма никого.
Жив човек няма тук -
никой няма да чуе молитвата ми.
Дай ми, дай ми, дай ми мъж след полунощ!
Никой ли няма да ми помогне да изпъдя сенките?
Дай ми, дай ми, дай ми мъж след полунощ,
заведи ме от тъмнината до зората.
Дай ми, дай ми, дай ми мъж след полунощ!
Жив човек няма тук -
никой няма да чуе молитвата ми.
Дай ми, дай ми, дай ми мъж след полунощ!
Никой ли няма да ми помогне да изпъдя сенките?
Дай ми, дай ми, дай ми мъж след полунощ,
заведи ме от тъмнината до зората.