[Куплет 1]
Пораствам, но мисля, че това ми се отразява добре.
Ще ми се някой да ме бе предупредил, че ще преминавам през това сама.
Имам причини да съм благодарна и много неща, за които съм признателна,
но всичко е различно, когато някой непознат винаги чака пред вратата ти.
Което е иронично, защото изглежда, че непознатите ме искат повече
от всеки друг преди това. (всеки друг преди)
Жалко, че те обикновено са смахнати.
Миналата седмица осъзнах, че си търся съжаление.
Преразказвайки някоя случка, правя всичко да звучи по-зле.
Не мога да се отърся от чувството, че просто не успявам да се съвзема бързо
и може би това е причината всяко мое изречение да звучи като репетирано.
Което е иронично, защото когато не бях откровена,
пак ме игнорираха. (Лъжех, за да получа внимание, а получавах само пренебрежение)
А сега сме отчуждени.
[Припев]
Нещата, на които някога се наслаждавах,
просто ми осигуряват работа сега.
Нещата, за които копнея,
някой ден ще ми омръзнат.
Толкова е странно това,
че ни пука толкова много, докато не спре.
[Куплет 2]
Пораствам, имам все повече отговорности.
Но ставам все по-добра в това да си признавам, когато сгреша.
По-щастлива съм от всякога, или поне се старая
да се държа в ръце и да предпочитам своите удоволствия.
Защото, ако трябва да съм честна, просто исках думата, която давам
да зависи от онова, което влагам в нея. (А не от неговото позволение)
Не беше мое решение да бъда малтретирана, мм.
[Припев]
Нещата, на които някога се наслаждавах,
просто ми осигуряват работа сега.
Нещата, за които копнея, мм,
някой ден ще ми омръзнат.
Толкова е странно това,
че ни пука толкова много, докато не спре.
[Аутро]
Но се надявам следващата седмица да се смея някъде.
И ако някой пита - обещавам, че ще бъда добре.
Преживях някаква травма, правих неща, които не исках.
Страхувах се да ви разкажа, но мисля, че вече е време.