Нас , хората от равнината
Опитни моряци от града
Малко ни плаши морето
С онази идея за прекалена свобода
И все пак имаме сол в косите
От морето имаме дълбочините
И жените, зъзнещи в шаловете
Очакващи не се знае какво
Хора на морето които отиват
където им харесва, незнаино къде
хора които умират от носталгия
но когато един ден се върнат, умират
от желание да си тръгнат
(Хора на морето)
И когато се спрем на брега
(Хора на морето)
Погледът се отправя към хоризонта
(Хора на морето)
Донасяйки ни мисли по течението
С онази идея за прекалена свобода
Хора на морето които отиват
където им харесва, незнаино къде
Хора корсари които вече ги няма
Хора надалече които носят в сърцето
Този голям син брат
Отвъд морето, има някой, който
има някой, който не знае нищо за теб
Хора на морето които отиват
където им харесва, незнаино къде
Ние сме затворници на тези големи градове
Живеем винаги за днес и за вчера
Приковани към реалността
И хората на морето си тръгват.