По стъпките на мъката,
по мостовете на въздишките
ме направи майка ми!
В една есенна вечер животе
студеното ти сърце
видяха очите ми!
Със звънчета,хубави,
гъвкави и цветни
ме приспиваха!
И очичките ми малки
видяха благата
на света!
Беше млякото ми горчиво
и водата ми сладка...
..докато растях!
А срещу люлката ми,
злата съдба ми се
любуваше!
Сълзите ми бяха тъмни
сякаш исках нещо
да кажа!
Една тъжна въздишка
за курвата-живот
който ми дадоха!
Така започнах, ето така започнах
Не ме попитаха животе , но свикнах с теб!
Като ранен орел в калта
търся сили да се задържа още...
Така започнах, ето така започнах
Не ме попитаха животе , но свикнах с теб!
Като ранен орел в калта
търся сили да се задържа още...
Върху кал и игли в огъня на
несправедливия свят стъпвах...
Равновесие трайно трябва
за да изпреваря живота.. само че аз го прегазих..
Само а–то и з–то в училищните
ми години за пръв път сричах!
И затова ах и защо, където и да отида
ме преследват и нищо че станах на 40
Така минаваше времето и аз
по пътя наведен си мечтаех!
Случи се да съм от тези, които
плуват и в пяната,
и в калта...
Тече кръвта в душата,
като капките на дъжда,обаче
кой го интересува!
И невидимата рана вътре в мен
кърви...но кой я споделя!
Така започнах, ето така започнах
Не ме попитаха животе , но свикнах с теб!
Като ранен орел в калта
търся сили да се задържа още...
Така започнах, ето така започнах
Едно ми показаха, аз друго срещнах!
Господи ако знаех деня на смъртта си,
ще си го направя рожден ден...
Господи ако знаех деня на смъртта си,
ще си го направя рожден ден...