Зазвъняха гласове
някъде далече , далече
сякаш някой своята приятелка е загубил.
Защо остави ме ти така самичка?
Защо със себе си не ме повика?
Отвъд широките поля с висока ръж
Защо не ме подкани тайничко
Аз щях да те последвам даже без път и посока
Аз щях да тръгна след теб дори и боса.
А душата боли и боли и боли ...Къде си?
Сърцето ми говори говори че теб те няма....
А надвечер гласове , гласове в полето
Плачат за моята ,за моята , и твоята участ!
Помрачила е очите ми съдбата зла
веднъж ти и се предаде и загуби
Явно съдбата ти е била такава
за това и със себе си не ме повика.
А душата ми гори и боли и боли Къде си?
Сърцето ми говори говори че теб те няма....
А надвечер гласове , гласове в полето
Плачат за моята ,за моята , и твоята участ!
А душата ме боли и боли и боли ...Къде си?
Сърцето ми говори говори че теб те няма....
А надвечер гласове , гласове в полето
Плачат за моята ,за моята , и твоята участ!