Някъде чувам гласа ти
и ми влиза под кожата,
това чудно усещане е само мое
спуска ме и ме издига...
Като ме порази, порази и ме спусне на земята,
скришно поглежам настрани
Улиците ме водят, водят до твоите устни
да ти подаря сърцето си на длан
ако желаеш, вземи го...
Защото сега нощ и ден е само когато си тук...
този нежен копринен шепот на моето рамо
милион свещици липсват на небето
да осветяват пътя на любовта...