Пак не съм мигнала,
а след малко се разсъмва.
Изпушила съм цигарите
и тази бутилка свършва.
Препъвайки се, тялото ми влача
от кухнята до хола
и агонията, дали ще дойдеш,
всяка моя клетва умъртвява.
Още един път, в който давя се в питието -
още един път, в който, губя се, за да те намеря -
още един път, в който забрави, пак ще кажат,
газта отворена.
Още един път, в който чувствам се, че не живея -
още един път, в който давя се в питието -
още един път, в който съседите отново ще ме намерят
с газ отворена.
Телефонът звъни,
а аз го търся като луда,
долу под разхвърляните дрехи.
Сърцето ми спира
с надежда, че ще чуя пак теб.
"Извинете, грешка",
а телефонът
от вдървените ми ръце се изплъзва
и отчаяние, като желязо тежко,
коленете ми свива.
Още един път, в който давя се в питието...