Gateways of Bereavement [Bulgarian translation]

Стоя и плача,

Скърбя в тихия дъжд

Смъртта ще отнеме товара ми

Безкрайна е моята скръб

Тези двери са толкова тъмни

Всичките тези години умирах

Отидоха си мечтите за кадифени гласове

Аз съм ти, ние бяхме едно

Безкрайни са полетата, които преброждам

Където никога не умира скръбта

Небето се слива с почернелия дъжд

Призовавам с сълзите си

Сега се спуска със зимни криле

Вехнещата ми душа

Остави ме да умра

Дверите на загубата

Храм на вината

Падам дълбоко

Загърнал в скръб

Вехнещата си душа

Остави ме да умра

Сбогом живот, и всичко за което умрях

Времето ми на земята приключи

Започна друго пътешествие

Умрях сам, без да моля за милост,

без да прося спасение

Самотно пътешествие във тъмен сън

Дойде време да разперя крилата си

Бавно...

Спускайки се от безмълвно небе

Идва гибел да ме отведе

И от дверите ме чуваш да

да викам...

...Обичам те