Седейки в ъгъла съвсем сам,
взирайки от дъното на душата си,
гледайки идващата нощ от прозореца.
Всичко ще рухне тази нощ,
пълната луна е тук отново.
В болест и в здраве,
разбираща, толкова настояваща.
Няма име, има само една причина,
която го подлудява да знае.
Бягайки далеч от всичко
"Ще бъда добре в царевичните полета"
си мисли, гонен от себе си,
отново усеща луната да се покачва по небето.
Намери хамбар, където да спи,
но не може да се крие повече.
Някой е на вратата,
разбиращ, прекалено настояващ.
Може ли това да е грешно, любовта, която не свършва,
подлудява го да знае.
Тя не трябва да заключва отворената врата
(бягай, бягай, бягай)
Пълната луна е на небето
и той не е повече човек.
Вижда промяната в себе си, но не може
(да избяга, да избяга, да избяга)
Вижда какво стана от нейният мъж...Пълна луна.
Плувайки близо до залива,
не може да се бори повече,
сто луни или повече, той виеше.
Тропот на вратата
и несвършващ вик
Отново бъркотия на пода...
Тя не трябва да заключва отворената врата
(бягай, бягай, бягай)
Пълната луна е на небето
и той не е повече човек.
Вижда промяната в себе си, но не може
(да избяга, да избяга, да избяга)
Вижда какво стана от нейният мъж...
Тя не трябва да заключва отворената врата
(бягай, бягай, бягай)
Пълната луна е на небето
и той не е повече човек.
Вижда промяната в себе си, но не може
(да избяга, да избяга, да избяга)
Вижда какво стана от нейният мъж...
Тя не трябва да заключва отворената врата
(бягай, бягай, бягай)
Пълната луна е на небето
и той не е повече човек.
Вижда какво стана от нейният мъж...