Изражението на лицето ти е такова, че искам да го размажа.
Виждам греха в твоя хилеж и формата на устата ти.
Всичко, което искам е да те видя да страдаш ужасно,
Въпреки, че няма да се видим никога, аз помня името ти.
Не мога да повярвам, че някога ти бе като всички останали.
Когато порасна ти се превърна в самия дявол.
Моля се на бог, но не мога да измисля нищо мило да кажа,
Но мисля, че няма и да мога,
Така, че шибай се и т'ва е.
Ти си измет, ти си измет и надявам се знаеш,
Че усмивката ти започва да секва.
Сега света има нужда да види, че е време да изчезнеш.
Няма светлина в очите ти, а мозъка ти е твърде бавен.
Не мога да повярвам, че някога ти бе като всички останали.
Когато порасна ти се превърна в самия дявол.
Моля се на бог, но не мога да измисля нищо мило да кажа,
Но мисля, че няма и да мога,
Така, че шибай се и т'ва е.
Така, че шибай се и т'ва е.
Обзалагам се, че спиш като дете, с палец в устата.
Мога да се промъкна до леглото и да завра там едно дуло.
Гади ми се, когато слушам всички глупости, които казваш,
Толкова простотия излиза от там, сигурно ти отнема цял ден.
Има едно място, запазено в Ада, с твоето име написано там,
С кол на стола, за да се чувстваш по-удобно.
Като се погледнеш, дали виждаш каквото аз виждам?
Ако да, защо по дяволите ме гледаш?
Ти
Защо по дяволите,
Защо по дяволите ме гледаш?
Всеки има своето време и мисля, че твоето вече отмина.
Би ли побързал, моля те, защото те намирам противен.
Нямам търпение да дойде деня, в който няма да си наоколо,
Когато това лице няма да е тук, а ти ще гниеш под земята
Не мога да повярвам, че някога ти бе като всички останали.
Когато порасна ти се превърна в самия дявол.
Моля се на бог, но не мога да измисля нищо мило да кажа,
Но мисля, че няма и да мога,
Така, че шибай се и т'ва е.
Така, че шибай се и т'ва е.