Разтреперена,
окрилена,
а ти положи дланта си в моята…
Беше по здрач
на Четвърти юли,
бляскави багри се разстелиха по небето
и двамата седяхме тъй близо,
че почти се докосвахме,
а над нас се разнесоха фойерверки.
И тогава ти положи дланта си в моята
и се понесохме далеч.
Вътрешно треперех,
но исках да остана, да остана,
сгушена в теб там, и да забравя за света
на онзи Четвърти юли, Четвърти юли.
Тъй окрилена, тъй окрилена
на цветистия склон,
бездиханна и пламтяща сред маргаритките,
а над мен премина, над мен премина
като вятъра сред дърветата
твоята въздишка, дълбока и нежна.
И тогава ти положи дланта си в моята
и се понесохме далеч,
нежно излегнали се един в друг
в шеметна омая.
Лунният сърп засия
и исках да остана, да остана,
вплетена в теб сред светулките,
на онзи Четвърти юли, Четвърти юли.
Буреносни облаци, буреносни облаци
надвиснаха наоколо, надвиснаха наоколо
тъй заплашително, тъй заплашително,
зловещо се разнесоха
и небето, небето
се разтвори, се разтвори
и заваля…
И тогава ти положи дланта си в моята
и избягахме от дъжда.
Плахо се целунахме за лека нощ
и всеки пое по пътя си.
Не съм се чувствала така,
както на онзи Четвърти юли, Четвърти юли, Четвърти юли.
Наистина не съм се чувствала така,
както на онзи Четвърти юли, Четвърти юли, Четвърти юли.
И няма да се повтори чувството
от онзи Четвърти юли, Четвърти юли,
няма…