Fotografando [Bulgarian translation]

Заснемайки тази отворена врата върху белия пясък

и корабите – далечни видения, избледняващи бавно

на тази линия между сушата и морето –

вече тъй чиста,

че наподобява рана…

Заснемайки чайка, прелитаща над твоите стъпки,

виждам границата между твоите устни и моето сърце –

вече тъй далечна,

че докосва хоризонта…

Как ми се иска да изкрещя силно…

Ти, дето казваше, че няма смисъл,

как ми се иска сега да те намразя,

но би ми стигнало просто да си тук до мен

да ти дам дори онова, което нямам…

Заснемайки тази отворена врата върху моите въпроси

и чувства – далечни видения, избледняващи бавно

на тази линия между свободата и болката –

вече тъй чиста,

че наподобява рана…

Как ми се иска да започна всичко отначало,

но уви, времето не може да се вмести в рамка…

Искам да те видя как се завръщаш –

би ми стигнало просто да си тук до мен

да ти дам дори онова, което нямам…

Заснемайки тази отворена врата върху белия пясък…