Докато този град е зает да спи
и всичкият шум е притихнал,
аз вървя, за да спра плача си,
защото тя никога не ще се промени.
Не се залъгвай!
Знаеше, че ще ти разбие сърцето от момента, в който я видя.
Сърцето ми е толкова заледено,
докато се опитвам да намеря воля някак да я забравя.
О, мисля, че вече я забравих.
Любовта ѝ е бледа и умираща роза,
изоставяйки своите листчета и непознати мъже.
Пред нея е животът изпълнен с вино,
или пък трезвен без посока.
Не се залъгвай!
Знаеше, че ще ти разбие сърцето от момента, в който я видя.
Сърцето ми все още е замръзнало,
защото се опитвам да намеря воля някак да я забравя.
Тя е там някъде.
О, сълзите ми падат, докато се опитвам да забравя,
че любовта ѝ беше шега още в деня, когато се запознахме.
Всичките думи, всичките мъже,
цялата ми болка, когато се сетя
как косата ѝ блестеше на слънцето,
миризмата на леглото, когато знаех какво е направила.
Повтаряш си, че повече няма да се нуждаеш от нея.
Не се залъгвай!
Знаеше, че ще ти разбие сърцето от момента, в който я видя.
О, сърцето ми все още е замръзнало,
докато се опитвам да намеря воля някак да я забравя.
Тя е там някъде.
О,
знаех, че ще ми разбие сърцето от първия ден с нея.
Сърцето ми е още замръзнало,
докато се опитвам да намеря воля някак да я забравя,
защото знам, че в момента си някъде там.