Тихо, тихо,
не казвай нито дума,
слабите викове едва могат да бъдат чути,
бурята се намира зад хоризонта, едва.
Не спирай,
носи се през дните
като деца, които не могат да са будни,
остани тук неопетнен и кажи…
Остани докато свири мелодията,
чупи се като бягащи вълни.
Сигурен съм, че не мога повече да кажа,
просто знам, че това няма да е завинаги.
Бързо, бързо
отнеси ме
като пясък от часовници, който никога не изтича,
безгрижните звезди се раждат и след това умират.
Малък часовник, който тиктака не за време,
гледан е от океана на очите
спирайки, надигайки и след това…
Остани докато свири мелодията,
чупи се като бягащи вълни.
Сигурен съм, че не мога повече да кажа,
просто знам, че това няма да е завинаги,
просто знам, че това няма да е завинаги.