Чувам, че влака иде,
на завоя там трополи,
а аз не съм виждал от не знам кога слънцето дори,
заклещен съм във Фолсъмския затвор, и времето си тече,
но този влак си продължава надолу, до Сан Антон да стигне
Когато бях аз бебе мама казваше "сине,
бъди добро момче,
не си играй с пистолетите"
Но застрелях мъж във Рино, само да го гледам как ще умре,
когато чуя влакът да свири, навеждам глава и ми се реве...
Обзалагам се, че някви богаташчета ядат във вагона-ресторант,
сигурно пият кафе и пушат големи пури на авант.
Е, знаех, че така ще стане с мене, няма свобода,
но тези хора все се движат и това тормози моята глава...
Е, ако ме пуснат от затвора,
ако тоз влак беше мой,
щях да се пусна с него малко надолу по тоз завой
Далеч от Фолсъмския затвор, там искам да стоя,
и ще оставя самотния сигнал на влака да прогони моята тъга...