Минавах през парка,
Вървях в тъмнота.
Вървях под дъжда,
Изпълнена с болка.
Разхождах се под слънцето,
Изпълнена с радост.
Лежа на плажа,
Тъмнината е далеч.
Светът не е толкова студен,
Но все още ме кара да съм свита.
Затова ме прегърни и ме карай да се нося.
Бъди до мен,
Пази ме от грешки,
Не позволявай да си тръгна.
Дръж облаците надалече,
Никога не ме изоставяй.
Не напускай тези тихи води,
Не позволявай всичко това да потъне!
Не ми пълни главата,
Не ме карай да се сблъсквам
С тези цинични лъжи (х4)