Докато слънцето се издигаше над земята,
Възрастен човек стоеще на хълма.
Докато почвата се стопляше от първите лъчи на светлината,
Пойна птичка разчупи тишината.
Очите му пламтяха,
Това бе поглед на луд човек
Лети по своя път, като орел!
Лети високо, докато стигнеш слънцето!
Лети, като орел,
Лети и докосни слънцето!
Тъллата се отдръпна и малко момче изскочи от нея.
То погледна стареца в очите,
Докато разперваше криле и крещеше на тълпата:
В името на Бог, моят баща, аз летя!
Очите му блестяха,
Докато летеше на крилата на мечтите.
Изведнъж той разбра, че е предал баща си.
Изведнъж крилете му се превърнаха в прах,
Прахът на неговия гроб.
Лети по своя път, като орел!
Лети високо, докато стигнеш слънцето!
Лети, като орел,
Лети високо, докато стигнеш слънцето!
Лети по своя път, като орел!
Лети високо, докато стигнеш слънцето!
Лети, като орел,
Лети
Лети високо, докато стигнеш слънцето!