Пробивайки си път през пазара,
Толкова много майки въздишат.
Новината току-що се разнесе,
Оставаха ни 5 години да плачем тук.
Вестникарят плачеше и ни каза,
Каза, че Земята наистина умира.
Плачеше толкова силно, че лицето му бе мокро,
Тогава разбрах, че не лъжеше.
Чух телефони, оперна музика,
Любими мелодии.
Имаше момчета, играчки,
Ютии и телевизори.
Главата ми се пръскаше
Като претъпкан склад.
Трябваше да натъпча толкова много неща,
Да складирам всичко вътре –
И всички дебело-слаби хора,
И всички високо-ниски хора,
И всички, които са никои,
И всички, които са някои.
Никога не съм мислила, че имам нужда
От толкова много народ*.
Момиче на моята възраст полудя,
Удари някакви малки деца.
Ако един чернокож не я бе издърпал,
Мисля, че тя щеше да ги убие.
Войник със счупена ръка
Спря поглед на колелата на Кадилак.
Ченге коленичи
И целуна краката на свещеник,
А един педал повърна при тази гледка.
Е, мисля, че те видях
В сладоледения салон,
Пиеше млечен шейк, студен и голям.
Усмихваше се и махаше и
Изглеждаше толкова добре.
Не мисля, че знаеше,
Че и ти ще бъдеш в песента.
А беше студено и валеше,
Така че се почувствах като актьор
И помислих за Ма
И поисках да се върна пак там.
Твоето лице, твоята раса,
Начинът по който говориш,
Липсваш ми, толкова си хубава.
Оставаха ни 5 години,
Това заслепява очите ми.
Пет години, каква изненада.
Оставаха ни пет години,
Главата ме боли страшно.
Пет години, това е всичко, което имаме.
Оставаха ни пет години.