Седя със поглед прикован
към светлия голям екран.
Белмондо пак успява
добре да остарява,
каскади още прави сам.
Но после дълго ден след ден
мелодия звучи край мен,
останала от филма,
натрапчива и силна,
направо ме държи във плен.
Така и в твойта роля вярвах аз
и дълго ме преследва твоя глас,
но филмът остаря,
магията му спря
завчас.
Сега си спомням онзи слънчев двор
почти като износен стар декор,
където разпилях
малко чар,
тъга и смях.
Измислена така добре,
историята тук ще спре.
Мелодията още
звучи дори и нощем,
но кой ли ще я разбере?
А после дълго ден след ден
мелодия звучи край мен,
останала от филма,
натрапчива и силна,
направо ме държи във плен.
Така и в твойта роля вярвах аз
и дълго ме преследва твоя глас,
но филмът остаря,
магията му спря
завчас.
Сега си спомням онзи слънчев двор
почти като износен стар декор,
където разпилях
малко чар,
тъга и смях.
Измислена така добре,
историята тук ще спре.
Мелодията още
звучи дори и нощем,
но кой ли ще я разбере?