Този ден тъпанът задумка,
Чуваше се стотици мили надалеч от тука,
Изстрел след изстрел, куршуми полетяха,
А зелените поля - те посивяха.
Обстрелът бе дълъг ден и нощ,
Ала крепостите се държаха с пълна мощ.
Под пълна закрила,
Сега капанът се задействал и войната завила!
Потънали в мрак
303 дни под слънцето
Полята на Вердюн
И войната завила
Няма къде да избягате,
Синче и тате
Падайте редом на земята
Под изстрелите на пушкалата
Боже - бъди!
И правосъдието да засвисти!
Няма къде да избягате,
Синче и тате
Падайте редом на земята
Полята на Вердюн
Макар че хиляди куршуми се забиха у земята,
Никому не се даде преднината
От високо на земята до ниско в ямата,
Там дето войните се борят във войната.
Пълнейки се бавно ямата с пръст,
Бързо вдига водата своя ръст.
Смъртта чака на всеки фронт,
Като те умират в пръстта, и с кръв пълнят пропастта.
Потънали в мрак
303 дни под слънцето
Полята на Вердюн
И войната завила
Няма къде да избягате,
Синче и тате
Падайте редом на земята
Под изстрелите на пушкалата
Боже - бъди!
И правосъдието да засвисти!
Няма къде да избягате,
Синче и тате
Падайте редом на земята
Полята на Вердюн
Полята на изкуплението запустяха от тревата,
Преминаването забранено бе споменато, "срежете им краката"
Духът на защитата и лудостта на войната
Хайде... Престъпи!
Застани срещу ръководените!
Ела при умъртвените!
Така ще умреш!
Там ще си легнеш!
А защо и не ще разбереш!
Потънали в мрак
303 дни под слънцето
Полята на Вердюн
И войната завила
Няма къде да избягате,
Синче и тате
Падайте редом на земята
Под изстрелите на пушкалата
Боже - бъди!
И правосъдието да засвисти!
Няма къде да избягате,
Синче и тате
Падайте редом на земята
Полята на Вердюн