Ще спра някого
да си поговорим.
Ще му предложа нещо,
за да остане.
Всичко изглежда толкова невероятно,
вероятно,
възможно,
че това, което знам,
вече не ми е от полза,
за да се променя.
Ще му кажа нещо,
за да узная.
Ще попитам нещо,
за да разбера.
Ако тази любов е невероятна,
осезаема,
но крехка,
каквото и да направя,
няма да ѝ е достатъчно,
за да заздравее.
Няма толкова капки мъка,
които да могат да запълнят
това мое блато на лудостта
и на печалта ми
по теб.
Цяло море от лицемерие
накрая ще успее да отрече
дори най-малкия признак на радост,
на фантазия
за теб,
за мен,
за нас. (×5)
Ако тази любов е невероятна,
осезаема,
но крехка,
каквото и да направя,
няма да ѝ е достатъчно,
за да заздравее.
Няма толкова капки мъка,
които да могат да запълнят
това мое блато на лудостта
и на печалта ми
по теб.