[Стих 1]
Как олицетвори слънцето в усмивката си?
Превръщаш сърцето ми в пустиня.
Дъждът, който се излива от очите ти,
наводнява и пустините.
Докато бурите в косите ти
все още вилнеят в душата ми.
Попитаха: "Какво е това момиче?"
Възкликнах: "Бедствие, тя е бедствие!"
[Припев]
Бедствие
Това момиче е изумително красива
Срещнат ли очите ти моите,
ще настъпи краят на света
Накара светът ми да трепери
В това момче все още всичко трепери
Отново загубих сърцето си
Ей, бедствие, бедствие
[Стих 2]
Бомби падат, върху този град, когато се обичаме
Удрят душата ми,
когато пия и си мисля за теб
Жаден съм за теб, не мога да говоря, изпитвайки копнеж, жадувам за теб
Не можахме да обясним, нито ти на мен, нито аз на теб
Много бури, избухнаха заради теб, удавих се във вълните ти
Лъжите ми се увеличиха
Бъдещето ми остана да лежи под лавата ти,
поразено с пълна сила от гръмотевиците ти
Нито величието на копнежа ти е по- различно от пропаст,
нито един процент от адът ти няма да издържи с теб.
Къща, покрив, прозорци и врати, отлетяха от мен
Небето се срути, доверието се изгуби
Зле са и продължават
любовта и проклятието
но по- лоши от тях са-
бедата и изпитанието
[Припев]
Бедствие
Това момиче е изумително красива
Срещнат ли очите ти моите,
ще настъпи краят на света
Накара светът ми да трепери
В това момче все още всичко трепери
Отново загубих сърцето си
Ей, бедствие, бедствие