Не мога да удържа ръцете си при себе си,
мисля да ги отърся и да ги върна на рафта,
в случай, че те потрябват на моето малко момиченце.
Действам ли аз неочаквано?
У-ху, сега съм бунтовник само за кеф,
чувствах се така още от 1966 г.,
може вече да свърши, но все още се чувствам така.
У-ху, сега съм бунтовник само за кеф,
нека да се кефя сякаш сега е 1986 г.,
може вече да свърши, но все още се чувствам така.
Имаш още едно гърло да храниш,
остави го с детегледачка, мамо, повикай гробаря,
отиде с падналите листа. (1)
Действам ли аз неочаквано?
У-ху, сега съм бунтовник само за кеф,
чувствах се така още от 1966 г.,
може да си се наситил, но все още се чувстваш така.
У-ху, сега съм бунтовник само за кеф,
нека да се кефя сякаш сега е 1986 г.,
може вече да свърши, но все още се чувствам така.
Бихме могли да воюваме за мир,
(У-ху, сега съм бунтовник само за кеф.)
да се поддадем на това лесно живеене,
да се простим с моите надежди и мечти,
да започнем да харесваме моите врагове.
Бихме могли да изчакаме стените да се сринат,
(У-ху, сега съм бунтовник само за кеф.)
време е да дадем нещо на
порастващите деца, но докато моментът не настъпи,
това няма да ме притеснява.
Идва ли?
Идва ли?
Идва ли?
Идва ли?
Идва ли?
Идва ли обратно?
У-ху, аз съм бунтовник само за кеф, да
любовта ти е бездна, за да помрачи сърцето ми,
може вече да свърши, но все още се чувствам така.
У-ху, сега съм бунтовник само за кеф,
чувствах се така още от 1966 г.,
може вече да свърши, но все още се чувствам така.
У-ху, сега съм бунтовник само за кеф,
нека да се кефя сякаш сега е 1986 г.,
може вече да свърши, но все още се чувствам така,
може да съм се наситил, но все още се чувствам така.