Всеки дъх без теб е нужен, но нелеп,
всеки миг на нежност е кратък, като теб -
и трябва да те заболи, няма в тебе жал
и рухва моят крехък свят, съсипан от печал!
С друг се мъча да запаля огън от любов,
но все откривам твоя образ - молещ и суров!
Припев:
Безгрешен идваш пак сега, загърнат в не една лъжа!
И потъвам с тебе заедно в най-фаталната любов!
Безгрешен идваш пак сега, загърнат в не една лъжа!
Щом животът ни е заедно, само гасне, гасне любовта...
Когато цяла нощ те няма - ясно е,
когато връщаш се разкаян - късно е,
и трябва да ме заболи, няма в мене жал
и рухва с тътен твоят свят, граден с лъжи и кал!
С друг успявам да запаля огън от любов,
и не откривам твоя образ - мамещ и суров!
Припев: (х2)
Безгрешен идваш пак сега, загърнат в не една лъжа!
И потъвам с тебе заедно в най-фаталната любов!
Безгрешен идваш пак сега, загърнат в не една лъжа!
Щом животът ни е заедно, само гасне, гасне любовта...