Можеш ли да вървиш върху водата с мен, ти и аз?
„Защото кръвта ти е студена“ каза познатият, верен на живота
Можеш ли да вървиш върху водата с мен, ти и аз?
Или да държиш поглед върху пътя и да живееш познато, без теб и мен
Блеси със златни порти, верен на живота
А нашата любов е призрак, който другите не виждат
Тя е една опасност
Всеки нюанс от нас ти избледняваш, за да
Не им показваш кои сме ние
(О, какво ми причиняваш)
Ще ми бъде края
Тя е една опаност
Защото нашата любов е призрак, който другите не виждат
Направихме разходка до върха нощем, ти и аз
За да изгорим дупка в старата хватка на познатия, ти и аз
А тъмата се отваряше широко, направѝ го или умри
Под маска на вермилион (милион) управляващи очи
А нашата любов е призрак, който другите не виждат
Тя е една опасност
Всеки нюанс от нас ти избледняваш, за да
Не им показваш кои сме ние
(О, какво ми причиняваш)
Ще ми бъде края
Тя е една опаност
Защото нашата любов е призрак, който другите не виждат