Вярвах че рано или късно
небесния огън
ще слезе при мен кръжейки
и ще ме отведе до любовта.
Но не зная кое е правилно за мен,
не мисля ясно.
Тук съм отдавна
и не искам да я чакам.
Лети като куршум
право в душата ми,
разпада ме и ме събира отново.
Аз жадувам да се боря за нея
и да нося товара от това,
но с всяка стъпка се питам кое е истина.
Припев:
Падни в обятията ми
с разперени ръце,
Падни в обятията ми
откъдето си,
С цялата твоя светлина...
Скоро ще те озари светлина,
следвай я навсякъде, тя ще те води.
Не се предавай,
не се изгубвай.
И миналото ти ще се осмисли.
Искам да вярваш в себе си
във всяка твоя стъпка.
Това е един безкраен път,
ще се радвам ако с времето ме носиш с теб...
Падни в обятията ми,
усети ме,
прегръщай ме...
Колкото поискаш.
Затварям очи
и те виждам навсякъде.
Престъпвам вън
и сякаш те вдишвам с въздуха...
Усещам те там..."
Превод: Николай Върбанчев