Думите ме режат до костите,
а сърцето ми потъва като камък.
Но не го показвам.
Едва си поемам поредния дъх.
Но макар че се задушавам сама тук,
никога няма да ти позволя да го разбереш.
Падам от небето.
Винаги нещо ми пречи да разтворя крилете си,
макар че съм родена да летя.
Крещя отвътре.
Можеш да смажеш и разрушиш защитата ми,
но сърцето ми ще оцелее.
Ти ме накара да се съмнявам в своята вяра,
криейки истината зад поредната лъжа.
Но няма да ме видиш да плача.
Моля се за теб заради всичко, което си сторил.
Цялата болка, която оставяш след себе си,
е толкова трудно да не ме пречупи.
Падам от небето.
Винаги нещо ми пречи да разтворя крилете си,
макар че съм родена да летя.
Крещя отвътре.
Можеш да смажеш и разрушиш защитата ми,
но сърцето ми ще оцелее.
Смяташ, че е по-добре да не мога да говоря каквото мисля.
Смяташ, че не искам да викам и че съм ужасена.
Но аз крещя отвътре.
И няма къде да се скрия.
Ти не ми позволяваш да полетя.
Падам от небето,
а ти не ми позволяваш да разтворя криле,
макар че съм родена да летя.
Крещя отвътре.
Падам...
Падам от небето.
Разруши защитата ми.
Но съдбата ми е да полетя.