Преди години, когато бях малък,
харесвах момиче, което познавах.
Тя беше моя и бяхме лудо влюбени.
Това беше тогава, но тогава е истинското.
Припев:
Влюбен съм в приказка, дори да боли,
защото не ми пука дали ще си изгубя ума,
вече съм прокълнат.
Всеки ден започвахме да спорим.
Всяка нощ се влюбвахме.
Никой не може да ме натъжи (толкова, колкото тя),
но и никой не може да ме кара да летя (така, както тя).
Не знам какво правех,
когато просто се пръснахме на парчета.
Сега не мога да я намеря в дните,
но когато го направя, ще започнем на ново.
Припев:
Влюбен съм в приказка, дори да боли,
защото не ми пука дали ще си изгубя ума,
вече съм прокълнат.
Тя е приказка, да, дори да боли,
защото не ми пука дали ще си изгубя ума,
вече съм прокълнат.